Известни са редица състояния, които се отключват или влошават при активно излагане на слънце, под действието на целият слънчев спектър или на спектрална част от него. Това са така наречените фотодерматози.
Представени от:
– Слънчевият дерматит – Това е реакция на кожата, със защитен механизам при първо излагане на пряка слънчева светлина и зависи от фототипа и продължителността на облъчване. Налице са парене, болка, силно зачервяване на кожната повърхност, понякога могат да се развият и мехури. По-тежките случаи са съпроводени от главоболие, втрисане и повръщане.
– Фотоксичен дерматит – В генезата на заболяването са първият контакт на кожата с токсични химически вещества и последващо слънчево облъчване. Някои козметични средства (бергамотово масло, лекарства и др.) също могат да изиграят роля на отключващи агенти.
– Фотоалергичен – Развива се при повторен контакт с химични вещества, които са придобили фотоалергизиращи свойства и последващо слънчево облъчване. Това са есенции, някои дезодоранти, медикаменти и др. За разлика от фототоксичния, клиничната картина се разгръща няколко часа след слънчевото облъчване и обрива може да обхваща както покритите, така и необлъчени части на тялото. Често рецидивира.
– Фитогенен – Реакция на кожата, предизвикана от растения, които съдържат фотоалергизиращи и фототоксични субстанции и последващи УВ облъчвания. Най-често такива растения са някои ливадни треви, сокът от зелени смокини и др. Най-често обрива настъпва остро, с ограничен фигурален или линеарен характер и е бързопреходен.
– Слънчева уртикария – Непосредствено, след краткотрайно облъчване със слънчева светлина се отключва тази дерматоза и се представя от уртикоподобен, сърбящ обрив.
Те се подразделят на вродени и придобити:
– Към вродените се отнасят: порфирии, пигментна ксеродерма, ваксиниформена хидрзоа.
– Към придобитите отнасяме: хронична полиморфна фотодерматоза, слънчева меланодермия, актиничен порокератозис, актинична кератоза, актиничен ретикулоид.
Те се подразделят на вродени и придобити:
– Вродените са: фоликуларна дискератоза, албинизъм, наследствена булозна епидермолиза, булозен ихтиозис.
– Придобити: розацея, пелагра, еритемен лупус, дерматомиозит.
Включва всички нарушения във функцията и структурата на кожата и нейните придатъци, отключени или влошили се от въздействието на фактори от работната среда:
– Контактен дерматит – Най-честата дерматоза от професионален характер. В по-големият си процент дерматитът е иритативен, а в останалите проценти е алергичен. Най-широко застъпените контактни алергени в работната среда са: каучук, консерванти, козметични средства, медикаменти, метални соли, никелов сулфат, кобалтов хлорид, полимери и др.
– Атопичен дерматит – Сърбяща хронично-рецидивираща дерматоза. Обикновено започва в ранно детство и има характерна възрастова еволюция и морфология. Това е едно от най-често срещаните кожни заболявания. Формира част от т.нар. “Атопичен синдром”. Тази дерматоза, в част от случаите може да продължава цял живот, но при други показва тенденция към подобряване през пубертета. Другите клинични изяви на атопията включват: алергични конюктивити, алергични ринити, астма, гастроинтестинални алергии. Заболяването протича в три основни стадия:
Първи – наричан още бебешки. Първите признаци на заболяването се наблюдават през 3-6 месец „Екзема верум инфантум“. Характерно за този стадий е формирането на сухи, червени и залющени участъци от кожата на лицето с фокус на брадичката и бузите. Тези промени могат да се видят и по телцето, без да се засяга гениталната област. При обостряне на процеса, картината се допълва и от подмокрящи лезии с оформяне на мехурчета.
Втори стадий – обозначаван още като детски. Започва след третата година и може да се прояви до десет годишна възраст. За този стадий е характерно, че подмокрящи лезии не се наблюдават. Тук, особено силно е застъпен пристъпния и силен сърбеж. Симитрична поява на лезиите, най-често на ръцете по вътрешната им повърхност. Тези плаки върху зачервена основа и залющена повърхност могат да се наблюдават и по лицето, в областта около очите, носа и устата.
Трети стадий – Наричан още възрастов. Започва се след пубертета, но може да се развие и у възрастни индивиди. За този стадий е характерен дерматитът по дланите и стъпалата, възпалителни промени около очите, а след преминаване на измененията и поява на пигментации. Кожата на засегнатите от това заболяване е изразено суха. При емоционален стрес се наблюдават т.нар. флашове (в зоната на врата кожата придобива сивокафеникав цвят). Често се наблюдават и следи от разчесвания, вторични инфекции и безсъние!
Представени от:
– Слънчевият дерматит – Това е реакция на кожата, със защитен механизам при първо излагане на пряка слънчева светлина и зависи от фототипа и продължителността на облъчване. Налице са парене, болка, силно зачервяване на кожната повърхност, понякога могат да се развият и мехури. По-тежките случаи са съпроводени от главоболие, втрисане и повръщане.
– Фотоксичен дерматит – В генезата на заболяването са първият контакт на кожата с токсични химически вещества и последващо слънчево облъчване. Някои козметични средства (бергамотово масло, лекарства и др.) също могат да изиграят роля на отключващи агенти.
– Фотоалергичен – Развива се при повторен контакт с химични вещества, които са придобили фотоалергизиращи свойства и последващо слънчево облъчване. Това са есенции, някои дезодоранти, медикаменти и др. За разлика от фототоксичния, клиничната картина се разгръща няколко часа след слънчевото облъчване и обрива може да обхваща както покритите, така и необлъчени части на тялото. Често рецидивира.
– Фитогенен – Реакция на кожата, предизвикана от растения, които съдържат фотоалергизиращи и фототоксични субстанции и последващи УВ облъчвания. Най-често такива растения са някои ливадни треви, сокът от зелени смокини и др. Най-често обрива настъпва остро, с ограничен фигурален или линеарен характер и е бързопреходен.
– Слънчева уртикария – Непосредствено, след краткотрайно облъчване със слънчева светлина се отключва тази дерматоза и се представя от уртикоподобен, сърбящ обрив.
Те се подразделят на вродени и придобити:
– Към вродените се отнасят: порфирии, пигментна ксеродерма, ваксиниформена хидрзоа.
– Към придобитите отнасяме: хронична полиморфна фотодерматоза, слънчева меланодермия, актиничен порокератозис, актинична кератоза, актиничен ретикулоид.
Те се подразделят на вродени и придобити:
– Вродените са: фоликуларна дискератоза, албинизъм, наследствена булозна епидермолиза, булозен ихтиозис.
– Придобити: розацея, пелагра, еритемен лупус, дерматомиозит.
Включва всички нарушения във функцията и структурата на кожата и нейните придатъци, отключени или влошили се от въздействието на фактори от работната среда:
– Контактен дерматит – Най-честата дерматоза от професионален характер. В по-големият си процент дерматитът е иритативен, а в останалите проценти е алергичен. Най-широко застъпените контактни алергени в работната среда са: каучук, консерванти, козметични средства, медикаменти, метални соли, никелов сулфат, кобалтов хлорид, полимери и др.
– Атопичен дерматит – Сърбяща хронично-рецидивираща дерматоза. Обикновено започва в ранно детство и има характерна възрастова еволюция и морфология. Това е едно от най-често срещаните кожни заболявания. Формира част от т.нар. “Атопичен синдром”. Тази дерматоза, в част от случаите може да продължава цял живот, но при други показва тенденция към подобряване през пубертета. Другите клинични изяви на атопията включват: алергични конюктивити, алергични ринити, астма, гастроинтестинални алергии. Заболяването протича в три основни стадия:
Първи – наричан още бебешки. Първите признаци на заболяването се наблюдават през 3-6 месец „Екзема верум инфантум“. Характерно за този стадий е формирането на сухи, червени и залющени участъци от кожата на лицето с фокус на брадичката и бузите. Тези промени могат да се видят и по телцето, без да се засяга гениталната област. При обостряне на процеса, картината се допълва и от подмокрящи лезии с оформяне на мехурчета.
Втори стадий – обозначаван още като детски. Започва след третата година и може да се прояви до десет годишна възраст. За този стадий е характерно, че подмокрящи лезии не се наблюдават. Тук, особено силно е застъпен пристъпния и силен сърбеж. Симитрична поява на лезиите, най-често на ръцете по вътрешната им повърхност. Тези плаки върху зачервена основа и залющена повърхност могат да се наблюдават и по лицето, в областта около очите, носа и устата.
Трети стадий – Наричан още възрастов. Започва се след пубертета, но може да се развие и у възрастни индивиди. За този стадий е характерен дерматитът по дланите и стъпалата, възпалителни промени около очите, а след преминаване на измененията и поява на пигментации. Кожата на засегнатите от това заболяване е изразено суха. При емоционален стрес се наблюдават т.нар. флашове (в зоната на врата кожата придобива сивокафеникав цвят). Често се наблюдават и следи от разчесвания, вторични инфекции и безсъние!
Първи – бебешки. Проявява се от 3-6 месец „Eczema verum infantum“. Характеризира се с развитието на червени, сухи и залющени участъци от кожата на лицето с фокус на бузи и брадичка, могат да се наблюдават и по телцето без гениталната област. При обостряне на процеса могат да се видят и подмокрящи лезии с оформяне на мехурчета.
Втори стадий – детски. Започва след третата година и може да се прояви до десет годишна възраст. В този стадий подмокрящите лезии не са типични. Характерен е пристъпния и силен сърбеж. Лезиите са симетрични, най-често по вътрешната повърхност на ръцете. Тези зачервени и залющени плаки могат да се наблюдават и по лицето, около очите, носа и устата.
Трети стадий – възрастов. Развива се след пубертета и у възрастни. Типичен е дерматитът по дланите и стъпалата, възпаление около очите и появата на пигментации след преминаване на измененията. Кожата на тези болни е суха, при емоционален стрес се наблюдават внезапната поява на т.нар. флашове (в областта на врата кожата придобива сивокафеникав цвят). Често се наблюдават и следи от разчесвания, безсъние и вторични инфекции!