Характерните клинични обективни прояви са представени със значително влошаване на общото състояние, отпадналост, втрисания придружени с висока телесна температура. Процесът бързо се разпространява и ангажира и регионарните лимфни възли и пътища. Болните изпитват силна болка. При неадекватно и несвоевременно лечение могат да настъпят редица тежки усложнения.
При тази стафилококова инфекция се засягат апокринните потни жлези. Възпалителните промени най-често се локализират в областта на подмишниците, окосмените части на гениталите и ануса. Повишената потливост в тези зони предразполага към заболяването. Появяват се единични или няколко на брой плътни възли, с големина на бобено зърно до орех. Кожата, която ги покрива е топла и лъскаво-червена. Възлите са болезнени и сърбящи. След няколко дни те омекват, фистулизират и от тях изтича гной. За разлика от фурункула тук липсва некроза. Диагнозата се поставя сравнително лесно, но изисква своевременно лечение, за да не хронифицира процеса.
Златистият стафиликок, нерядко предизвиква възпалителен процес и на нокътното влагалище. Тази инфекция е позната, като панарициум. Травмата често предхожда заболяването или се предхожда от замърсяване в областта на нокътя. Обективно се наблюдава зачервяване, оток и набиране на гнойна течност под нокътната пластинка. Нокътът се деформира, потъмнява и става силно болезнен. Характерни са т.нар. туптящи болки. При спонтанно изтичане на гнойта настъпва оздравяване, с деформиране и силно уплътняване и на нокътната област.
Представлява гнойно-възпалително заболяване на кожата. Причинители на инфекцията са бактерии от групата на стафилокококите, с подчертано ангажиране на нейните кожни придатъци (космени фуликули, потни и мастни жлези, нокти). Бактериите проявяват склонност да проникват в дълбочина, а това подпомага развитието на тежък възпалителен процес. Редица са факторите, които благоприятстват изявата на стафилодермията – нарушения във влажността и бариерната функция на кожата, повишена потливост, понижен имунитет, ниска хигиена, лъчево въздействие, недоимъчно хранене, тежки общи заболявания и други.
Най-честият изолиран причинител на стафилодермията е златистия стафилокок. Инфекцията най-често се предава, чрез директен контакт между болен и здрав човек. Болестните изменения се локализират по кожата в различни места на тялото. Когато се засегне фоликула на косъма настъпва възпаление с развитие на мехурче с гнойно съдаржимо (фоликулит). В еволюция няколко дни след появата си, мехурчето засъхва и формира коричка.
Главните видове стрептококи, причиняващи съответните болестни процеси са: стрептококус пиогенес (най-често отговорен за повърхностните гнойни поражения по кожата), стрептококус хемолитикус и стрептококус вириданс, причиняващ некротични изменения.
Impetigo contagiosa е остро протичащо стрептококово заболяване на кожата. Характерно за тази болестна единица е, че се разпространява през топлите сезони, предимно при деца в нехигиенна обстановка. Заразяването става по директен механизъм, чрез пряк контакт. Измененията протичат със силно изразена динамика и се локализират по откритите части на лицето (предимно около устата и носа), тялото и крайниците. По кожата се появяват хлабави мехурчета, заобиколени с розова на цвят ареола, имат бистро съдържимо. Стените на мехурчетата са тънки, бързо се разкъсват, а възпалителната течност засъхва в тънки сламено-жълти корички. В периферията на крустите (коричките) винаги се виждат нови хлабави мехурчета, търпящи същата еволюция. Децата са неспокойни, имат силен сърбеж, а чрез разчесванията си разнасят заразния материал по околната кожа и процесът се разширява по площ.
При добавена Стафилококова инфекция се образуват дебели жълто-зелени, или кафяви крусти. По-особена форма на стрептодермията е фисуралното импетиго (angulus infectiosuss impetigofissurica). Среща се у деца и възрастни. Предразполагащи фактори за възникване на инфекцията най-често се явяват честото преблизване, с което възпрепятстват оздравителния процес, неудобните зъбни протези, недоимък на вит. В2, придружаващи заболявания (желязодефицитна анемия, диабет, стомашно-чревни разстройства и др.). Понякога заболяването се предизвиква от (Candida-инфекция). В единия или двата ъгъла на устата се образува фликтена, която се пука, получава се цепнатина-рагада, с мацерирана повърхност. Измененията са болезнени, придружени от сърбеж и чувство на парене, което преминава в болка при отваряне на устата и смущава говора и храненето на болния.
При тази стафилококова инфекция се засягат апокринните потни жлези. Възпалителните промени най-често се локализират в областта на подмишниците, окосмените части на гениталите и ануса. Повишената потливост в тези зони предразполага към заболяването. Появяват се единични или няколко на брой плътни възли, с големина на бобено зърно до орех. Кожата, която ги покрива е топла и лъскаво-червена. Възлите са болезнени и сърбящи. След няколко дни те омекват, фистулизират и от тях изтича гной. За разлика от фурункула тук липсва некроза. Диагнозата се поставя сравнително лесно, но изисква своевременно лечение, за да не хронифицира процеса.
Златистият стафиликок, нерядко предизвиква възпалителен процес и на нокътното влагалище. Тази инфекция е позната, като панарициум. Травмата често предхожда заболяването или се предхожда от замърсяване в областта на нокътя. Обективно се наблюдава зачервяване, оток и набиране на гнойна течност под нокътната пластинка. Нокътът се деформира, потъмнява и става силно болезнен. Характерни са т.нар. туптящи болки. При спонтанно изтичане на гнойта настъпва оздравяване, с деформиране и силно уплътняване и на нокътната област.
Представлява гнойно-възпалително заболяване на кожата. Причинители на инфекцията са бактерии от групата на стафилокококите, с подчертано ангажиране на нейните кожни придатъци (космени фуликули, потни и мастни жлези, нокти). Бактериите проявяват склонност да проникват в дълбочина, а това подпомага развитието на тежък възпалителен процес. Редица са факторите, които благоприятстват изявата на стафилодермията – нарушения във влажността и бариерната функция на кожата, повишена потливост, понижен имунитет, ниска хигиена, лъчево въздействие, недоимъчно хранене, тежки общи заболявания и други.
Най-честият изолиран причинител на стафилодермията е златистия стафилокок. Инфекцията най-често се предава, чрез директен контакт между болен и здрав човек. Болестните изменения се локализират по кожата в различни места на тялото. Когато се засегне фоликула на косъма настъпва възпаление с развитие на мехурче с гнойно съдаржимо (фоликулит). В еволюция няколко дни след появата си, мехурчето засъхва и формира коричка.
Главните видове стрептококи, причиняващи съответните болестни процеси са: стрептококус пиогенес (най-често отговорен за повърхностните гнойни поражения по кожата), стрептококус хемолитикус и стрептококус вириданс, причиняващ некротични изменения.
Impetigo contagiosa е остро протичащо стрептококово заболяване на кожата. Характерно за тази болестна единица е, че се разпространява през топлите сезони, предимно при деца в нехигиенна обстановка. Заразяването става по директен механизъм, чрез пряк контакт. Измененията протичат със силно изразена динамика и се локализират по откритите части на лицето (предимно около устата и носа), тялото и крайниците. По кожата се появяват хлабави мехурчета, заобиколени с розова на цвят ареола, имат бистро съдържимо. Стените на мехурчетата са тънки, бързо се разкъсват, а възпалителната течност засъхва в тънки сламено-жълти корички. В периферията на крустите (коричките) винаги се виждат нови хлабави мехурчета, търпящи същата еволюция. Децата са неспокойни, имат силен сърбеж, а чрез разчесванията си разнасят заразния материал по околната кожа и процесът се разширява по площ.
При добавена Стафилококова инфекция се образуват дебели жълто-зелени, или кафяви крусти. По-особена форма на стрептодермията е фисуралното импетиго (angulus infectiosuss impetigofissurica). Среща се у деца и възрастни. Предразполагащи фактори за възникване на инфекцията най-често се явяват честото преблизване, с което възпрепятстват оздравителния процес, неудобните зъбни протези, недоимък на вит. В2, придружаващи заболявания (желязодефицитна анемия, диабет, стомашно-чревни разстройства и др.). Понякога заболяването се предизвиква от (Candida-инфекция). В единия или двата ъгъла на устата се образува фликтена, която се пука, получава се цепнатина-рагада, с мацерирана повърхност. Измененията са болезнени, придружени от сърбеж и чувство на парене, което преминава в болка при отваряне на устата и смущава говора и храненето на болния.