Заболявания на мастните жлези

Акне вулгарис е често кожно заболяване, засягащо около 70% от населението в даден период от живота. При сравнително нисък процент, акнето протича драматично с по-тежка клиника и води до психични и остатъчни кожни промени. Това заболяване определено представлява медицински проблем и се характеризира с развитието на невъзпалителни отворен или затворен тип комедони (черни точки) и инфламаторни папули (червени “пъпчици” без връх), пустули (гнойни мехурчета) и нодули (възелчета). Акнето засяга т.нар. себорейни области (лицето, гърдите и гърба).

Мултифакторен е механизмът на възникване и развитие на болестта. Водещите причини, отключващи заболяването могат да се разделят в две основни групи: външни и вътрешни.

За вътрешните ключова е ролята на генетичния фактор. Ако един от родителите е имал акне, то тогава вероятността да се развие това заболяване е 25%, но при наличие на двама родители с акне, вероятността нараства за детето до 75%.

Допълнителни фактори, доразгръщащи картината са повишено отделяне на мастен секрет – себум, изолиране на бактерията Propionibacterium acnes.

Състояния, свързани с повишени нива на андрогени могат да бъдат основа за заболяването. Бременността също е свързана с обостряне на клиниката.

Външните фактори включват медикаменти. Те също могат да са отговорни за развитието или влошаване на заболяването. Това най-често са: стероиди, литий, някои антиепилептици и йодиди. Употребата и на някои козметични средства, могат да влошат акнето.

Болестният процес започва с формирането на комедони. Това е първият и основен признак на болестта, както и с наличието на пустули, папули и нодули и кисти в себорейните зони. Комедоните биват отворени и затворени и не са свързани с възпалителни прояви, докато папулите и пустулите са признак на видимо такова възпаление.

Клинично акнето бива:

1. Комедонно акне – Няма възпалителни лезии, затворените комдени са основа, върху която ще се развиват възпалителните лезии. Комедоните се образуват в резултат на вроговяване на изходния канал на мастната жлеза и задръжка на мастен секрет.

2. Леката форма на акне се характеризира с картина, включваща комедони и значително малък брой папуло-пустули.

3. Среднотежка форма на акне – При нея са налице комедони, възпалителни папули и пустули, значително по-многобройни и засягащи по-обширна зона от предишната форма.

4. Тежка форама на акне – нодулокистична – Клиниката при тази форма се проявява с наличието на комедони, възпалителни лезии, големи нодули (възли над 5 mm) и белези.

Акнето е многофакторно заболяване с много клинични варианти. Съществуват широки терапевтични вариации за неговото повлияване. Лечението е строго индивидуално и трябва да бъде съобразено с вида акне, степента на засягане, тежестта на заболяването, възрастта и пола на пациента и не на последно място, личната отговорност на пациента към състоянието му.

Розацеята е кожно заболяване с хроничен ход на протичане. Развива се предимно върху себореен терен. Боледуват по-често жени, особено по време на климактериума. Промените най-често се наблюдават по лицето – носа, бузите, челото и брадичката. Могат да сe засегнат и очите, ушите, шията и деколтето, това се среща сравнително рядко, при разгърната клинична картина. Факторите играещи роля за появата на това заболяване са: вятър, слънце, високата или ниска температура, алкохол, кафе, газирани напитки, подправки, запеки др.

Сравнително често, това заболяване се съпровожда с някои болести на храносмилателния тракт, като гастрит и колит, а много често по кожата на болните се откриват малки по размери кърлежи, които паразитират в мастните жлези. Тази колонизация има пряко отношение към влошаването на розацеята. Излекуването или контрола на тези заболявания води до подобрение на розацеята.

Водещите симптоми включват: зачервяване на лицето, с различна интензивност, поява на пустули (гнойни мехурчета) “пъпки”около носа, бузите, челото. Понякога, зачервяването може да трае с дни. Субективно изразени оплаквания болните нямат. Споделят, че единствено чувстват парене и лека опънатост на кожата. Често се наблюдават и малки разширени кръвоносни съдове. Възможно e кожата да стане много суха и чувствителна. Ако не се предприеме терапия, след време могат да се появят множество пустули “пъпки “по лицето, които се разпространяват ангажират цялата лицева повърхност.

Особена клинична форма е ринофимата. Наблюдава се, когато се засегне носа и вече говори за тежката форма на заболяването. Тя може да придаде на носа доста обемен и неравен вид. Рядко срещана форма е 1 – 2% от всички случаи.

Болестните промени също така могат да засегнат и очите. Те могат да се зачервят и да станат много чувствителни. Възможно е зрението да се влоши, а без терапия последствията могат да еволюират сериозно.

Розацеята се лекува трудно, продължително и изисква постоянство, за да се овладее неприятното зачервяване на кожата.

Това е розацеоподобен дерматит, засягащ предимно жени на средна възраст. Фактори, провокиращи появата на този дерматит са:

– Локално третиране с флорирани кортикостероиди.

– Флорирани пасти за зъби, козметични средства и сапуни.

– Demodex folliculorum, Candida albicans.

Механизмът на заболяването не е напълно изяснен. Смята се, че е лека форма на розацеята. Кожните изменения се състоят от папули и псевдопапули. Появяват се най-напред около устата, назолабиалните гънки, по брадичката и страничните части на лицето, в някои случаи могат да бъдат обхванати и цялото лице и части от шията. Кожата е в лека степен зачервена, може да се усеща опъната и леко пареща. Липсва сърбеж.